Тъжни любовни спомени

Спомни си прекрасните дни, изпълнени с радост и малко сълзи.

Спомни си колко те обичах и всичко лошо в теб отричах,

защото всеки прави грешки...

Но нима те не са човешки?

Аз искам да съм с теб, да разтопя сърцето, застинало от лед.

Да върнем в нашия живот дните изпълнени с много любов.

Красиво влюбено момиче,защо в очите има скръб?

Нима ти някого обичаш, а той ти е обърнал гръб?

Сълзи по бузите се стичат и мокрят нежното лице,

но на теб не ти прилича да плачеш за едно момче!

Жадувам твоята любов,нежни думи шепна в благослов,

усещам твойта топлина, сякаш ти си до мене сега.

Защо замина тъй далече?

Моля те върни се, не ме измъчвай вече.

За мъничко любов не ще те моля.

Не заслужавам аз това.

Бъди щастлив - това е мойта воля,

а мъката приемам за съдба.

Мога да напиша песен.

Мога да надвикам океана.

И пролетта да преобърна в есен мога.

Но да те забравя просто няма как.

И карам ветровете да те търсят пак и пак...

Тази вечер те сънувах, трупът ти носех на ръце.

Убих те, за да те спечеля,макар с изстинанало сърце.

Само ти ме караш да плача, но и всъщност да се смея...

Само ти ме караш от болка да умирам,

но и да искам да живея...

Не можеш да го разбереш, капчица любов не искаш да ми дадеш.

Кажи ми до кога ще е така?...

Аз без теб ще умра !!!

Ще ме търсиш обич моя, ала не сега,

а когато след завоя видиш ми гърба.

Как можеш да кажеш на дъжда да не вали,

след като съществуват облаци?

Как можеш да кажеш на листата да не падат,

след като съществува вятъра?

Кaк можеш да ми кажеш да не се влюбвам,

след като съществуваш ти?

Желая ти всеки час по една усмивка,всяка минута по една прегръдка,

всяка секунда по една целувка...и безкрайно много ЛЮБОВ

непрекъснато само за теб!

Пиша на две очи, чиято светлина не бе за мен!

На едно сърце, което нямам право да спечеля!

На едно момче, което винаги ще търся,

но няма да намеря!

Мога да не ти говоря вече, мога да те гледам отдалече,

мога името ти да не изричам, но няма да спра да те обичам!

Раздялата не значи край на всичко,

тя значи някаква умора,

но ти човек бъди и аз човек ще бъда.

Поне в раздялата да бъдем хора!

Как трудно е да кажеш "Сбогом",

когато ти се иска да извикаш "Остани!"

и да направиш просто невъзможното,

за да спреш горчивите сълзи!

Когато загубиш любовта не я превръщай в омраза,

защото е подло да мразиш някого,

на когото до вчера си казвал "Обичам те!".

Някой ден когато разбереш, че си значела нещо в живота ми,

нека да не те боли, просто замълчи

и си спомни сълзите ми!

Без теб се уча да живея  и търся начин да не ме боли.

Без теб се уча да копнея

и да превърна всичките сълзи в мечти...

Не е нещастно момичето, изгубило любовта на един глупак,

а е нещастен глупакът,

изгубил последния шанс да стане човек!

И казват, че човек веднъж обича

от цялото сърце, от всичката си плът.

Ти бе човекът, който аз обичах,

но и човекът, който ми обърна гръб!

Едно време ти ме кара да плача за теб, и да ми е гадно!

Сега е време ти да страдаш за мене..

Едни очи не мога да забравя, едни очи ме карат да не спя,

едни очи в сърцето ми остават и като огън страстно ме горят!

Една след друга, две сълзи се гонят

с поглед натъжен и тихо устните се молят:

"Не си отивай стой до мен!"

Един човек ми липсва и всичко ми е безразлично,

един човек, а всъщност всичко.

Когато чувството любов е несподелено

и утрото и нощта стават такива,

сякаш сърцето от света остава разделено!

Защо загубих вяра в живота?

Защо загубих вяра в любовта?

Защо живота е изпълнен с идиоти

желаещи единствено плътта?

Дано даде съдбата да имаш дъщеря

и с нея да се случи всичко онова,

което аз изстрадах,

изстрадах, но разбрах,

че любовта е само за хора със сърца.

Защо се влюбих в теб маймуно,

защо така се преебах,нямаше ли други,

та точно теб избрах!

Погледни звездите и се замисли,

ще ме забравиш зная, ще ме намразиш зная,

но моля те помни хубавите мигове,

целувките дори!

Любовта не съществува,

тя е само игра, сълзи и страдания.

Това са неините правила!

Пошепни ми, дай ми въздишка,

дай ми целувкапреди да ми кажеш:

"Сбогом".

Любовта ни те превърна в куп строшени стъкалца,

как обратно да я върна куп по куп да събера.

Да обичаш значи да страдаш, да нямаш минутка покой,

но колко по-тежко е да знаеш, че този който обичаш не е твой.

Но това е положението не те обичам,

но защо ли ме боли когато го изричам?

Как тежко е да обичаш, да страдаш по любим човек,

и в късни нощи да въздишаш, когато е далеч от теб.

Съдба, съдба, съдба защо си тъй жестока,

защо отне ми първата любов,

върни ми я, тя трябва да е моя...

Обичам те до смърт, но осъзнавам все при друг

с душа трепереща от студ.

И знай, че няма вечно да те има и слънцето над теб да грее

от тебе ще остане пепел, а вятъра ще я отвее...

Обичах те и още те обичам за теб аз мисля често до зори

макар пред всички да отричам и пред себе си дори!

Пожела моето сърце, получи го и го разби,

но забрави най-сладкото,

което ще получиш - моето отмъщение.

Ако сърцето ми кърви на всяка стъпка,

това не е от оръжие, това е следа от любовта ти...

Защо ли те видях?

Защо ли с теб се запознах?

Защо плени ти моето сърце,

а после каза трърдо не?!

Ще ме загубиш, но ще осъзнаеш, че без мен не можеш да си ти.

Ще ти липсвам и ще ме желаеш.

Вината в себе си търси.

https://cms.bebocite.webnode.com/spomjeni/tzhni-ljubovni-spomjeni/ 

Лодката потъва,морето се бушува,

а моето сърце за теб тъгува...

Да обичаш някой, който не може да бъде твой

е болест, която само смъртта може да излекува.

Когато някой си отива, ти нямаш сили да го спреш.

Когато виждаш, че една любов умира,

ти искаш с нея да умреш.

Казаната дума не е най-голямата болка,

най-голямата болка е когато вече не чувстваш болка...

Болката е моята Вселена, няма я отдавна любовта,

вчерашна мечта печално стене в своя път,

обречен на смъртта.

Без мъка очите не плачат, без облак дъжд не вали,

само искрено които обичат, могат да ронят сълзи!