Спомени

Без теб се уча да живея

и търся начин да не ме боли.

Без теб се уча да копнея

и да превърна всичките сълзи в мечти...

Погледнах към звездите и те съзрях,

прегледах мечтите си,но там не те видях!

И не знам как така,все към теб се стремя!

Бъди за мен любов - съдба, дари ме с нежна топлина!

Живота мой - това си ти! Обичай ме, със мен бъди!

Мога да те забравя, но не искам.

Мога да превърна чувствата си в лед.

Мога да имам, когото поискам,

но аз искам само теб!

Ако беше сълза в очите ми,

никога не бих плакала, за да не те загубя.

Ако можех със сълзи да те върна,

цял живот бих плакала, за да те имам.

Мъжът не обича една жена, защото тя е красива,

а тя е красива, защото той я обича.

В любовта е като на война:

лесно започва, трудно свършва,

невъзможно е да я забравиш!

Обичам те през ледове и бури.

Обичам те през огън и вода.

Сърцето ми докрай е твое,

докрай - дори и след смъртта.

Аз вечно вярна ще ти бъда.

За теб ще дишам аз.

Дори накрай света да бъдеш,

за теб ще мисля аз.

Жадувам твоята любов,

нежни думи шепна в благослов,

усещам твойта топлина,

сякаш ти си до мене сега.

Защо замина тъй далече?

Моля те върни се,

не ме измъчвай вече.

Спомни си прекрасните дни,

изпълнени с радост и малко сълзи.

Спомни си колко те обичах

и всичко лошо в теб отричах,

защото всеки прави грешки...

Но нима те не са човешки?

Аз искам да съм с теб,

да разтопя сърцето, застинало от лед.

Да върнем в нашия живот

дните изпълнени с много любов.

Ако е възможно човек да се влюби два пъти,

то първия път бих се влюбила в теб.

Ако ти се окажеш грешка,

втория път бих се влюбила в грешката.

Да обичаш, значи да имаш небето,

а да желаеш само една звезда.

Да имаш морето,

а да искаш само една капка.

Да имаш целия свят,

а да търсиш само един.

Искам да съм кубче лед в твоето уиски,

да се разтопя и устните ти да напоя.

Искам да съм цигара, която палиш

и в ръцете ти до край да изгоря.

Искам да съм виното, което те напива

и в тялото ти от възбуда да преливам,

но понеже съм жена, искам с мен да си сега!

Ти не си за мен, нито аз за теб

и за любовта ни няма лек.

Но физиката тайната отдавна знае,

че плюс и минус се привличат.

Повярвай, обич има, но трябва да я създадеш.

Че чуждото сърце се взима, когато своето дадеш.

В тиха нощ, когато грее луната,

щастлив е онзи, който знае,

че нейде някой на земята

за него мисли и мечтае.

Човек може да живее само с това,

което може да го накара да умре.

Аз живея с теб,

защо ти си единственият човек,

за когото бих умряла!

Малко пламъче ти давам,

в силен огън ти го разгори.

В длани го подръж,

после го върни.

Океанът ще го пази

във дълбоките води.

И когато нас ни няма,

пламъчето ще разказва

за един живот,

една съдба и две сърца.

Сърдиш се, че все мълча,

че не свалям звездите от небето.

Но повярвай на сърцето:

най-силна обичта е,

когато думи за нея умът не знае.

Сред спомените от деня,

сред грешките на младостта,

сред познатите лица,

сред разбитите от теб сърца,

сред купчините стари снимки,

сред блясъка на твоя ден,

запази със зрънце обич

малко място и за мен.

Мога да напиша песен.

Мога да надвикам океана.

И пролетта да преобърна в есен мога.

Но да те забравя просто няма как.

И карам ветровете да те търсят пак и пак...

Десетки хора ме обграждат.

Успехът е моята съдба.

Но винаги, когато плача,

в миговете на тъга,

крепи ме мисълта,

че за тебе съм една.

Нашата тайна ще пази луната.

Обичта ни ще скрият цветята.

И само росата ще знае -

тебе обичам и моята орис това е.

През сухата пустиня, през страшни ледове,

през бури, студове след тебе ще вървя.

Какво са дни, години - прашец от вечността.

Сърцето ми е твое, дори и след смъртта!

Само ти ме караш да плача,

но и всъщност да се смея...

Само ти ме караш от болка да умирам,

но и да искам да живея...

Не можеш да го разбереш,

капчица любов не искаш да ми дадеш.

Кажи ми до кога ще е така?...

Аз без теб ще умра !!!

Очите ти блестят в нощта

като ярки светещи звезди.

Душата ти като прозорец е сега,

прониква в мен и ми шепти.

Разказва своята любов,

мили думи шепне в благослов.

Обгръща нежно моята снага...

Да потънем в магията на любовта!

Една нощ луната ме попита:

"Ако тя те кара да страдаш,

защо не я напуснеш?".

Обърнах се аз и я попитах:

"Ти би ли напуснала своето небе?"

Както вълните са част от морето,

както тревата е част от полето,

така и ти си част от сърцето ми.

Ако ти кажа, че те обичам, това ще бъде малко.

Ако ти кажа, че ще умра за теб, това ще бъде много.

Затова ти казвам, че аз живея за да те обичам.

Как можеш да кажеш на дъжда да не вали,

след като съществуват облаци?

Как можеш да кажеш на листата да не падат,

след като съществува вятъра?

Кaк можеш да ми кажеш да не се влюбвам,

след като съществуваш ти?

Понякога ми се иска пак да съм дете,

защото издраните колена

по-лесно се лекуват от разбитото сърце.

За да има голяма любов,

трябва малка да има.

За да има последна любов,

трябва първа да има.

За да има любов,

трябва аз теб да имам!

Обичам те, помни, в сърцето ми си ти!

Грешките ти ще прощавам и ти обещавам,

че твоя завинаги оставам!

Потърсих те, за да те срещна,

докоснах те, за да те усетя,

поисках те, за да те имам,

дадох сърцето си, за да ми дадеш твоето,

обикнах те, за да открия,

че любовта е страшна стихия!

Любовта е море - това е добре.

Но попаднеш ли на яма, спасение няма.

Често се питам защо те обичам?

Нима идеал си за моите мечти?

Друг да ме пита, не ще отричам...

Обичам те просто защото си ти!

Не знам дали ще те забравя,

ще падне ли скоро в сърцето ми слана.

Не знам, но на земята има хора,

които обичат цял живот ЕДНА!

Когато слънцето изгрява и праща огнени лъчи,

знай, че вместо мен те поздравява и целува твоите очи.

А вечер щом изгуби своята мощ,

знай, че вместо мене то ти казва лека нощ!

Сега е пролет и всичко разцъфтява...

Небето е ясно и синьо, въздухът ухае на цветя,

а сърцето ми тупти и казва "Обичам те!

Не се повтарят стари времена

и първата любов не се завръща.

Макар и вечна любовта,

тя никога не е една и съща!

Oбичам те през векове и ери.

Oбичам те през огън и вода.

Сърцето ми докрай е твое

дори и след смърта.

Какво са векове и ери?

Какво е всъщност вечността?

И в друг живот ще те намеря

и пак сърцето си ще ти даря!

Не взимам наркотици,не пуша и не пия,

всичко е на ред,но не мога вече да крия,

че съм пристрастена към теб!!!

В любовта няма пътни знаци,

затова често се случват катастрофи.

Не искай ти от огъня да не гори,

не искай ти от птицата да не лети,

не искай ти от любовта да не личи!

Това което е красиво е красиво дори когато увяхва!

Това което обичаме, обичаме дори и когато умираме!

Трудно е да си далеч от човека,

когото обичаш,

но още по-трудно е да си до него,